IcoPetroffInfoLux.com

Скандали, коментари, анализи

 

 

Арт рок център  

 

концерти,  

мероприятия и  

набиране на рок  

музиканти за изяви  

ДС ИНКВИЗИТОРИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, А МВР ВЪРЛИ ХОМОФОБИ

Написана от

ДЯВОЛСКИ СЪРЦА – ОТКЪС

 

Един следобед вървейки по „Раковска“ срещнах Стефан Широков наричан от музикантите „Белият Вожд“. По това време той беше импресарио на група „Сигнал“. Само преди седмица бях приключил едногодишен договор с Концертна дирекция и заедно с барабаниста на групата Владимир Захариев се опитвахме да спретнем група за море. Само, че явно „черна котка“ ни беше минала път, защото Вождът директно ме попита за Владо, добър музикант ли е, има ли сценично присъствие и дали би се навил „Сигнал“ да го чуе за бъдещ барабанист на групата. Аз казах, че е страхотен музикант и че ще му кажа да се обади, тъй като му имах телефона. Още същата вечер намерих Владо и му разказах за разговора ни със Стефан Широков. Той ме попита кои са тези „Сигнал“ и ми се наложи да му обяснявам, че това са отцепниците от групата „Златни струни“, че са добри и перспективни. Само след няколко дни Владо ми звънна на домашния телефон и радостно сподели, че вече е барабанист на групата „Сигнал“. Това мен също ме зарадва, защото Владо беше наистина добър музикант. От своя страна  тази развръзка ме устройваше, защото аз вече имах предложение за работа в нощния бар на хотел „Ню Отани – Витоша“. Съвсем естествено е, че тази оферта ми се нравеше и почти я бях приел, защото щях да работя с голямата джаз, суинг и поп звезда Леа Иванова. Излишно е да скромнича, че  изпитвах голямо удоволствие от предложението да ме съпровожда бенда на Еди Казасян, който по това време включваше изключително високо професионални музиканти. Времето, в което работехме заедно беше около 3-4 месеца, а след това те имаха ангажимент в Скандинавия. Тъкмо се опитвах да забравя тази голяма привилегия да работя с такива професионалисти и точно тогава мои много близки колеги, рок музиканти ме повикаха за репетиция в къщата на басиста Бойко в Слатински Редут. Трябваше много бързо да сглобим актуален репертоар за да работим в нощните заведения на „Интерхотели“. Много бързо стана репертоара и аз  побързах да се обадя на музиколожката Роксана Маркова за да кажа, че сме готови и може да ни включват в програмите. Още същият ден привечер тя ми се обади и каза, че има възможност за работа в Пампорово. От колеги знаех, че бара е нов и много изискан. Посещаваше се предимно от чужденци и след като се убедих, че колегите приемат с удоволствие аз и казах, че сме готови да пътуваме. Работата им доставяше удоволствие и понеже беше през зимния сезон при нас идваха познати от София и от цялата страна, които ни слушаха с удоволствие. За съжаление басиста, който беше и скиор се контузи и нямаше как да продължим и следващия месец. Затова аз отидох до Пазарджик и потърсих певецът и китарист Илия Ангелов. казах му, че басиста е пострадал и ако иска може да дойде да работи с нас. Той пое ангажимент и след два дни дойде на Пампорово. От там трябваше да заминем за Правец. Илия вече си беше намерил бас китара и се справяше перфектно. И както се казва добрият глас надалеч се чува, а ние бяхме три, защото с нас пееше и певицата Галя Ичеренска заместила за кратко време Анастасия Бинчева, която беше забягнала в чужбина. Точно в тази формация композитора Митко Щерев беше чул, че Илия Ангелов работи с нас и след като изпя няколко хита на „Диана експрес“, Митко Щерев го хареса и той беше поканен да замести Георги Станчев в групата „Диана експрес“. Бях се поуморил и не ми се търсеше нови музиканти, затова реших да си почивам. След кратки дни на веселие и радост една вечер в пар-хотел „Москва“ на „Панорама“ видях Еди Казасян с приятелката си Зоя Визона. Разбрахме се на другия ден да му гостувам и аз в уречения час бях там. Поводът беше една доста впечатлила ме песен, която той искаше да запиша аз. Това беше песента „Момичетата, които обичах“. текстът беше на Сашо Петров, а аранжимента на Евгени Платов. С нея аз спечелих „Мелодия на годината – 86“. Така ние станахме много добри приятели и с Еди, и със Сашо Петров, и с Леа Иванова. Жалко, че това приятелство трая малко, защото на 28 май в 11.30 в моите ръце почина голямата българка Леа Иванова. Няма да забравя, че тя беше набелязала и следващ хит за мен написан от Еди Казасян по мой текст озаглавен „Несподелена любов“.

Посветено на Леа Иванова

 

Колко много тя ни дава

нашата любов,

моите грешки ти прощаваш

и разбирам

още съм ти нужен всеки ден

търсиш моето рамо,

аз за теб си мисля.

Моля те не си отивай!

Нека с теб започва моя ден.

Търся твоето рамо

и все за теб си мисля аз.

Колко любов остава

често не споделена

в този кратък наш живот.

Трябва да запомним двама

срещнахме с теб навреме,

вярната  любов голяма,

нашата любов голяма.

 

Трябваше да отидем на гала концерта с Еди Казасян на „Мелодия на годината“. не крия, че и двамата дадохме куп интервюта, които в повечето случаи бяха добронамерени. Определено това ме впечатляваше, но не бях от тези, които да приемам ласкателствата за чак толкова необходими. Дори бих казал, че много не се впечатлявах. Аз просто знаех, че трябва да бъда реален, твърд и непоколебим. Това, че се чукаше на моята врата в момента не значеше, че това ще бъде завинаги, но все пак си давах сметка, че един музикант, като Илия Ангелов намери своето място в живота и в професията. Друг музикант, като Владимир Захариев, който и до днес е в „Сигнал“ говореше за едно, че посоката е вярна. А това, че изпратих в отвъдния свят с последния си дъх Леа Иванова ме кара да си мисля, че и аз съм част от българския шоубизнес, макар, че истината е само в шоуто.

Прочетена 1538 пъти

Ново от "Интервюта"

Ново от "Рубрика"

Ново от "Клипове"